Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход
| Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход | |||
| Руско-турска война (1877-1878) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 28 юни/10 юли – 4/16 юли 1877 г. | ||
| Място | Хаинбоазки проход | ||
| Резултат | Победа за Русия | ||
| Територия | Балкански полуостров | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
.svg){kind=small}
| |||||
Преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България. Провежда се по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
Оперативна обстановка
[редактиране | редактиране на кода]След овладяването на Търново руското командване предвижда Предния отряд да овладее Хаинбоазкия проход и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз Алексей Церетели. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорска група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при село Присово.
Бойни действия
[редактиране | редактиране на кода]Осигурен с боеприпаси и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от военните кореспонденти Джанюариъс Макгахан, Хосе Пелисер, Дик де Лонли, Всеволод Крестовски и Александър Иванов.
С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е четата на Панайот Хитов. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардът достига до превала на прохода. Тук сапьорите поставят паметен знак.
Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три табора е отхвърлен от 4-та стрелкова бригада и 2-ра планинска батарея.
На 15 юли частите на генерал-лейтенант Йосиф Гурко навлизат в Твърдишкото поле. При село Оризаре отхвърлят три табора на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.
На 16 юли кавалерийска част, 10-а донска батарея, 4-та стрелкова бригада, 5-а и 6-а опълченска дружина разбиват три табора, окопали се при село Уфлани.
Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за овладяване на Шипченския проход и развитие на настъпление в Южна България.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Генов Ц., Освободителната война 1877 – 1878, С., 1976, с. 103 – 108.
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 12 – 13.
